През 1949 Arnold Hoyer искаше да обърне внимание на дългата семейна традиция в изработката на инструменти и за първи път посочи годината на основаване на фирмата 1874, която се спазва и до днес. Така можеше и тържествено да отбележи седемдесет и пет години на бизнеса. С тази дата ясно се позоваваше на дядо си Franz Hoyer. От днешна гледна точка вече не може напълно да се реконструира защо не се е позовал и на прадядо си, който доказано е основал търговия с музикални инструменти, насочена към лъкови инструменти и навиване на струни, още през 1838, докато самостоятелната работилница за щипкови инструменти на баща му Josef Hoyer започва през 1894. Тъй като китарата стоеше в центъра на работата на Arnold Hoyer, изглежда вероятно 1874 да бележи въвеждането на китарите в асортимента от Franz Hoyer. За Arnold Hoyer с новооснованата баварска фирма това беше решаващият момент. Така 1874 стана ключовата година за Hoyer Guitars — заключение, подсказано и от самопредставянето на фирмата в Schönbach Heimatbuch от 1969.

Около края на века неговата фирма търгува като „J. F. Hoyer’s Sons“. Тя е прекият предшественик на „Hoyer Guitars“. Основатели са прадядото на Arnold Hoyer Johann Josef Hoyer (1815–1876) и брат му. Johann Josef е обучен цигулар. Скоро към производството на цигулки добавя навиване на струни и накрая отваря широка търговия с музикални инструменти. Той е първият в пряката семейна линия, който се заема с изработка на инструменти; предците му са били кожухари, бъчвари и мелничари.

След двамата братя фирмата продължава Franz Hoyer (1842–1878), синът на Johann Josef. Franz е навивач на струни и търговец на инструменти. В Триест през 1871 инструменти от неговата къща са наградени на „Esposizione Agricolo-Industriale e di Belle Arti“. През 1870-те успява да построи внушителна жилищна и търговска сграда в Schönbach на Falkenauer Straße (№ 316), която остава седалище на фирмата до изгонването от Schönbach след Втората световна война. Franz умира през 1878 само на 36 години. Съпругата му Elisabeth Hoyer (1842–1920), родена Mettal, продължава фирмата, докато дъщерята Rosalia Anna (р. 1867) и синът Josef (р. 1870) влязат и по-късно я поемат. Rosalia се омъжва през 1890 за търговеца от Graslitz Josef Wohlrab. В средата на 1890-те фирмата е разделена между брата и сестрата. Rosalia и Josef Wohlrab постепенно преместват търговската дейност в Graslitz, където тя продължава до 1945 (накрая като „J. F. Hoyer’s Grandsons“), докато Josef Hoyer остава в родителския имот в Schönbach и се съсредоточава върху производството на щипкови инструменти.

Josef Hoyer е първият майстор на щипкови инструменти в семейството — неспокоен, търговски сръчен и иновативен. Още през 1896 има собствен щанд на севернобохемското търговско изложение в Hohenelbe (днес Vrchlabí). Работилницата му там е наградена със златен медал. Година по-късно в Bodenbach (днес Podmokly) получава сребърен медал.

Много малко майстори от Schönbach поемат трудния път на участия в изложения. Josef търси пряк контакт с клиентите. Още през 1890-те печата собствени каталози. През 1897 в промоционална брошура на Schönbach се появява забележителна цялостна реклама на четири езика: немски, английски, френски и италиански.

През 1900 Josef отваря нова глава, когато на 20 ноември се жени за Marie Mayer. Шест деца достигат пълнолетие. Трима синове стават майстори на щипкови инструменти: Arnold (р. 1905), Rudolf (р. 1906) и Roman (р. 1912). Когато модата се обръща срещу цитрата, Josef се съсредоточава върху мандолини и все повече върху китари. Бланката му вече използва „майсторска работилница“, като специалности изброява въздушно-резонансни цитри, майсторски китари и мандолини с артистично качество.

Josef не оставя нищо на случайността при избора на тонално дърво; преди Първата световна война го купува сам в Карпатите и Алпите. През 1913 патентова разработка в Германия. На немско-бохемското регионално изложение в Komotau (днес Chomutov) през 1913 отново е награден със златен медал.

Първата половина на 1920-те е време на подем за Schönbach. През 1927, като израз на възстановена увереност, градът издига собствен паметник на цигуларите в центъра.

Josef съживява и разширява работилницата си. През 1926 рекламира във виенското „Zeitschrift für die Gitarre“ майсторската си работилница за китари и цитри. Вероятно надстроява семейната къща на Falkenauer Straße 316 с етаж и използва за производство и съседния № 385.

Синовете Arnold (р. 1905), Rudolf (р. 1906) и Roman (р. 1912) влизат във фирмата последователно. Arnold е формално чирак най-късно от 1919. Репутацията на Josef е такава, че мнозина търсят обучение при него. Първата снимка на работилницата Hoyer от средата на 1920-те показва осем души.

Цялата „система Schönbach“ на разделение на труда и специализация трябва да бъде пресадена. Усилията за затворено селище в Tennenlohe първоначално се провалят; Мюнхен нарежда Garmisch-Partenkirchen и Mittenwald. Фирмите, вече установени около Erlangen — не на последно място Arnold Hoyer — отказват да се местят отново.

Едва упоритото възстановяване и новоизбраният през 1948 окръжен управител на Erlangen Hönekopp събират групите в окръга. От октомври 1949 в Bubenreuth се издига „селището на цигуларите“.

Arnold не се премества в Bubenreuth след 1949; остава в Tennenlohe. До 1947 е купил по-голям парцел и година по-късно построява къща. Забележително е, че малко след паричната реформа издава каталог, смятан за първия в бранша в следвоенния период. Корицата показва какво разбира: archtop-и.

След ранната смърт на Arnold Hoyer синът му Walter Hoyer (1938–2026) поема управлението през 1967. Модернизира производството към висококачествени western и електрически китари. През 1966 е издържал майсторския изпит. Под негово ръководство се появяват моделите от серията „HG“ и необичайният „Foldaxe“ със сгъваем гриф.

В трудни икономически времена през 1976 се налага подаване на банкрут въпреки култовия статус на марката. Производството продължава още няколко години в Erlangen Thalermühle, докато окончателно спре през 1987.

След края през 1980-те правата върху търговската марка първо са при немски музикален търговец на едро, а после при частен собственик в Германия. От 2009 историческата марка принадлежи на Martin Ritter, Singapore, който работи върху внимателно, дългосрочно възраждане.

Десетилетия наред инструментите Hoyer намират път към професионални музиканти, колекционери и известни сценични и студийни продукции. Историческите инструменти Hoyer и днес се радват на особена репутация сред познавачи, колекционери и свирачи. Върху това градим.